Автор: Георги Николов

"Стоим със теб на кръгла маса

в едно квартално кафене -

ти член на Партията наша,

а аз на СДС.

Но не в това е днес проблема

и моят повод за развод -

аз просто вече нямам време -

остана ми половин живот."

И на нас ни остана толкова, макар че, когато Асен Гаргов изпя това бях просто на осем. Но и тогава разбирах, че еуфорията си заслужава. Вместо до Белене можеш да се разходиш до Берлин, и то Западен! Зад гърба ни тежеше тежката прокоба на Девети септември и по всичко личеше, че Десети ноември ще е по- добрият празник.

Въпреки че… защо смяната на политическата конюнктура или диктатура се отбелязва с празник е доста интересен въпрос.

И все пак е празник, защото държавата ни оцеля! Моралът ни оцеля, както и генът ни, святата кръв, подовото отопление, хлебарките, мухълът и комунистическите наследници.

Отбелязва се, защото няма нищо по- важно от Свободата. А Свободата е… сутрин да отвориш очи, да ги разтъркаш и да не те дебнат ченгета и данъчни, а примерно някой съдия изпълнител.

Тежко е наследството на коварното, червено робство. Но ние винаги сме се спасявали. Защото вече пътуваме, където си поискаме, храним се с каквото ни е кеф, говорим и пишем без цензура, не се оглеждаме за милиционери и не всеки втори съсед е сътрудник на ДС!

Лошото е, че в политиката ни всеки втори е от гореспоменатите. Но поне е празник.

Надеждата умира последна! Или както казва моят стар приятел Чарлз Буковски:

"Разликата между демокрация и диктатура е, че при демокрацията първо гласуваш, а после приемаш заповеди. При диктатурата не си губиш времето да гласуваш."