Малка Богородица

На днешната дата 8 септември честваме Рождество Богородично.

В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият (а някъде и не месят), за да са здрави децата им.

Макар и наречен от народа ни „Малка Богородица” – вероятно заради това, че на него се почита раждането на едно свято момиченце, предназначено да стане Божия майка - това все пак е един от големите празници в годишния кръг. Християните обичат и дълбоко почитат този празничен ден.

По народна традиция на него отбелязват своя имен ден момичетата, които носят името Мария. На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и др.

Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.

8 септември се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа.

В нейно име се месят голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството.

Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.

В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият (а някъде и не месят), за да са здрави децата им.

Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни, многогодишни цветя и храсти — божури, перуники, люляк. Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан - овен. Обредността, свързана с Богородица винаги притежава известни езически елементи, поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки. Рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон. Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва. Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.