„Къде видя война бе, олигофрен?“

Един от най-добрите геоантропологични медиатори у нас Георги Николов – Гецата написа специален коментар за случващото се в Украйна за сайта neudobnitebg.com. Пускаме ви го едно към едно без редакторска намеса:

Помня „Пустинната буря“ в Ирак. Помня доста добре и северно-атлантическата операция в бивша Югославия. Кодовото название на офанзивата бе операция „Съюзна сила“, а в американския щаб тя бе известна като операция „Благородна наковалня“. Само каква терминология. Заради грешка в изказа наскоро премиерът Просто Киро смени военен министър, ама у нас какво ли ни е нормално.

Оставям настрани „Благородната наковалня“, защото тук не намирам място за ръкоделие. Векът е 21-ви и съвсем не в началото му. Камери има навсякъде. Покрай нашумелите телевизионни риалити формати има даже и в тоалетните. И то по 24 часа. Да не говорим за охранителните, и то не в някоя пустиня, ами в модерна Европа. Е да де, но тук вече нещо ми куца. Откакто започна операцията на Путин за демилитаризиране и спасение на Донбас аз не видях реални кадри на агресия, война, операция, или както каже Стефан Янев.

Имаше някъде един взривен блок и една ударена „уж“ болница, оказала се казарма. Но те бяха снимани от някакви анонимни хора, вертикално с телефон! Повтарям, вертикално с телефон. От ръка. И тук ми идва наум...в Украйна няма журналисти, в Украйна няма оператори и репортери. Че там дори няма камери на това, дето у нас му викаме СОТ. В Сирия, Либия, Афганистан, Косово и където се сетите, обаче имаше.

Мейнстриймът бе залят от кадри на намръщени, кървави и воюващи хора. Сега имаме един Кличко и един Зеленски, на които просто ми се иска да им препера тениските, защото явно не ги сменят между поредните снимки за създаването на жертвения медиен конфликт, на който сме свидетели, и за който един собственик на известен български футболен отбор би казал: „Къде видя война бе, олигофрен?“