Историята на най-умния човек в света с IQ 300!

Едва ли можем да си представим какво става в ума на човек с IQ 300, имайки предвид,

че средностатистическата стойност на коефициента на интелигентост е 101-110 (хора с

подобно IQ) се считат за интелигентни. Днес ще ви разкажем увлекателната, но

същевременно тъжна история на доказано най-умния човек, живял някога на Земята .

Неговото IQ е между 250 и 300, много повече, отколкото на Айнщайн (160) и Исак

Нютон (190), както и на редица други известни гении.

На 18 месеца е засечен от родителите си да чете и разбира част от написаното в New

York Times, на 2 години вече чете спокойно пресата, на 6 е полиглот, а на 9 минава

успешно всички изпити за Харвард, но от елитния университет го молят да изчака,

докато навърши поне 11 г.

Той се казва Уилям Сидис и е роден в Ню Йорк през 1898 г. Вярва се, че гениалността

му е плод на родителски експеримент. Майка му Сара и баща му Борис са украински

емигранти, той е професор по психиатрия, тя лекар, и двамата сами по себе си

изключително интелигентни. Те вярват, че всичко може да бъде научено, и превръщат

сина си в обект на своеобразен експеримент.

Двамата си поставят за задача да изследват колко умно може да стане едно човешко

същество, когато работиш неуморно над неговото развитие и повишаване на знанията

и интелекта му. И успяват. Въпросът е на каква цена.

Освен всичко останало, на 6 години малкият Уилям владее писмено и говоримо

английски, френски, немски, руски, иврит, гръцки, латински, турски и арменски.

Звучи невероятно, но е факт. Очаквано малкият гений се превръща в медийна

сензация и всички представители на четвъртата власт просто полудяват по него. Всеки

журналист иска да се добере до Уилям и да разкаже историята му в поредния

вълнуващ материал.

Само две години по-късно Уилям Сидис представя пред света нещо нечувано до

момента – свой собствен език, наречен Вендергууд (Vendergood), който съдържа

латински, гръцки, немски и френски елементи. В него има граматически правила,

времена и дори осем падежа. Малкият вундеркинд описва подробно своето творение в

книга – „Книгата на Вендергуд“. Пише и други книги на разнообразни теми, твори и

поезия.

Завършва гимназия за шест месеца и на 11 години влиза в Харвардския университет.

Там Уилям Сидис се оказва по-умен не само от своите състуденти, но и от повечето си

преподаватели – именити професори в различни области на науката. Той остава в

историята като най-младия човек, приеман някога да учи в престижния университет.

Още докато трае обучението му, е поканен за лектор и изнася лекция за

четириизмерните тела. Тя завладява и студенти, и преподаватели.

Всички са изумени от интелекта и необятното познание на 12-годишния Сидис.

На 16 години Уилям се дипломира в Харвард. Занимава се за кратко с преподавателска

дейност, като използва огромните си способности и знания в областта на висшата

математика. Но се оказва, че преподаването не е неговото нещо, и той бързо се

отказва от него, разказва сп. „Осем“.

Уилям Сидис започва да се лута между живота и науката, между хората и тяхното

неразбиране на неговия свят. Младият гений – още ненавършил 18, се чувства твърде

изморен от цялата слава и шумотевица около себе си. И взима съдбоносното решение

да се оттегли от света и хората и да заживее в пълна изолация. По това време

младежът убедено заявява, че никога няма да се ожени. Така и става.

Неговата доброволна изолация продължава до 1919 г., когато 21-годишният Уилям е

арестуван за участие в политическа демонстрация в Бостън. Осъден е на 18 месеца

затвор.

След като излиза от затвора, най-умният човек в историята заживява като същински

номад. Започва да се мести от град на град. Доброволно се превръща в

черноработник, наеман на най-различни места и позиции като чиновник, шлосер,

стругар, дърводелец и др. Постоянно сменя името си, за да запази самоличността си в

тайна. Може би именно тази простота на нещата е това, което винаги му е липсвало.

Междувременно Сидис написва десетки книги, свързани с космологията,

американската история, антропологията, философията, политиката и др. И тези книги

обаче той държи да не бъдат свързвани с истинската му самоличност и ги подписва с

различни псевдоними. Това е причината в крайна сметка така и да не става ясно точно

колко и какви книги е написал. Едно от най-известните му произведения е „The

Animate and the Inanimate“ („Живото и неодушевеното“). В нея Уилям разсъждава над

произхода на живота, космологията и законите на термодинамиката. Смята се, че в

зрелите си години Сидис е знаел перфектно над 25 езика и диалекта, които

продължил да упражнява.

Когато е на 42-годишна възраст, репортерка от The New York Times го открива и

завързва контакт с него, без да разкрива истинската си самоличност. Двамата започват

да се срещат често и говорят на най-различни теми. Целта на репортерката е да

събере възможно най-много данни и факти за истинската история на някогашното дете

чудо и мъжа, в когото се е превърнало. В крайна сметка излиза материал, който не

обрисува в никак добра светлина Сидис. Точно обратното. Историята звучи така, сякаш

той буквално е ударил дъното и е изгубил разсъдъка си. Според мнозина това е самата

истина.

Но Уилям не оставя нещата така. Той съди прочутото издание за клевета и

вмешателство в личното му пространство. Сидис обаче губи делото. Съдията отсъжда,

че тъй като той е публична личност, то и животът му е публичен.

Последните години от живота си Уилям Джеймс Сидис прекарва отново в пълна

изолация и самота. Той не поддържа и връзки с роднините си. Освен тоталната

самота, негов спътник е и бедността. Той работи като чиновник с много ниска заплата

– колкото да свързва двата края.

На 17 юли 1944 г. забравеният гений умира внезапно от мозъчен кръвоизлив. Тогава

той е на 46 години.